Четвъртък, Ноември 14, 2019

финансиране

  •   

    При старта на Здравната каса, отделяният ресурс е 800 млн. - това е 2000 г. 2010 г. парите са 2 млрд. и 500 млн., а 2020 г. ще бъдат 4 млрд. и 800 млн. Възниква въпросът – какво пациентите са усетили от увеличението на този ресурс“, каза Нигяр Джафер зам.-председател на здравната комисия в парламента. в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“.
    За съжаление толкова устойчив бюджет утвърждава устойчиво следните тенденции, които не са никак лицеприятни

  •  Лечебните заведения са формирали икономия в размер на 28 млн. лв., към края на месец септември, които по предложение на директорите на районните каси ще се преразпределят обратно към тях за последните три месеца на годината. За да може да изплати дейността за декември през декември, а не през януари и с това да се възпрепятства средствата да останат окончателно неусвоени за година,

  •  

    Предвидени са 4 744 704,9 хил. лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 4 640 733,7 хил. лв., от които 3 107 134,2 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 1 533 599,0 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване. Разчетените средства за здравноосигурителни вноски са в размер на 3 107 134,2 хил. лв., което представлява увеличение с 264 880,0 хил. лв. в сравнение със същите през 2019 г. Трансферите за здравно осигуряване за 2019 г. са разчетени с ръст от 139,0 млн. лв. спрямо 2019 г., който се дължи на промяна в размера на пенсиите, от увеличение на минималната работна заплата и ръста от 5 на сто от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за безработните, децата, социално слабите и др.За неданъчни приходи са предвидени 20 571,2 хил. лв., което е с 811,4 хил. лв. повече спрямо заложените през 2019 г.

  •  

    С изпълнението на бюджета за тази година ще се опитаме да погасим всички стари задължения към чужди държави и фондове. Това каза председателят на Надзорния съвет на НЗОК Жени Начева след днешното заседание на Надзора по повод отделените едва 70 млн. лв. за лечение на българи в чужбина в проектобюджета на НОЗК за 2020 г.
    Задълженията на здравната каса към края на 2018г. са около 135млн.лв. и за тях е договорено разсрочено плащане на вноски до края на следващата година. Решението за предсрочното погасяване би могло да се определи като спорно на фона на постоянните протести на медицинските специалисти и мизерните условия в не малко болници.

  • Майка и дъщеря сигнализираха на НоваТВ за мизерия в детска болница. Падаща мазилка и стари легла, олющени стени, счупени щори и липса на консумативи се полагат на болните в отделението по нефрология в "Проф. Иван Митев". По думите на майката лошата материална база контрастира с добрите лекарски грижи. В отделението има само една тоалетна за персонала и пациентите, но няма сапун и дезифенктант.Дюшеците на детските легла са на повече от 20 години, а бебешките легла се ползват в отделението от 35 години.
    По думите на изпълнителния директор на болницата цялостен ремонт към днешна дата е невъзможен по финансови причини. 
    „Невинаги остават пари за всичко. Нашата болница е единствената Специализирана болница по детски болести", заяви д-р Димитър Русинов, изпълнителен директор на СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“. „Болницата беше в тежко финансово състояние, заради което ремонт нямаше, а в момента, в който има приходи, включително от Министерство на здравеопазването, се коментира, че с оглед на построяването на новата детска болница, не е уместно да се правят ремонти в настоящата", каза доц. Гайдарова, началник на Клиниката по детска нефрология и детска хемодиализа.

  • Споделяме статия от в. "Сега" без редакторска наемса:

    Драстично намаление на парите за лечение на българи в ЕС предвижда бюджетът на здравната каса за 2020г. Тъй като и в момента дълговете на касата продължават да растат, това ще доведе до още повече просрочия и вероятно отказ да се приемат в чужбина осигурени в България пациенти.

    За лечение на българи в ЕС - както планово - когато НЗОК не може да осигури лечението у нас, така и за спешни и неотложни случаи при пътувания навън, за догодина в бюджета на касата са предвидени 70 млн. лв., което е с цели 90 млн. лв по-малко спрямо бюджета за тази година, и дори по-малко от 73-те млн. лв. в бюджета през 2018 г. През 2019 г. касата разполагаше с рекордните 160 млн.лв за лечение на българи в ЕС, което се наложи заради натрупаниете в продължение на години дългове към чуждите каси. Идеята беше точно да се погасят най-спешните просрочия. Заради скандала с дълговете към чуждите фондове през 2018 г. дори се стигна до оттеглянето на тогавашния управител на НЗОК проф. Камен Плочев, кйто поиска от парламента актуализация на бюджета на касата още през февруари.

  • От проектобюджета на здравната каса, с който "По света и у нас" разполага, става ясно, че парите на Здравната каса ще се увеличат с почти 395 милиона лева. Така догодина българското здравеопазване ще разполага с над 4 милиарда и 744 милиона лева. Здравната вноска ще остане на 8%. Парите за личните лекари ще се увеличат с 19, а за консултациите със специалист с 14 милиона лева. Предвидени са и над 4 милиона лв. повече за изследвания и образна диагностика. За стоматологична помощ са предвидени с почти 13 милиона лева повече. Средствата за болниците ще се увеличат с 233, а за лекарства със 126 милиона лева. Здравната каса ще осигурява и медицинските изделия и помощни средства за хора с увреждания, съобщи БНТ.

  • В родния ни административен цирк е трудно да се определи кой е най-абсурдният сценарий, но със сигурност сред първите позиции се нареждат НАП-НЗОК отношенията. Оказва се, че Здравната каса е единствената, която плаща на данъчните, за да си свършат работата. Наистина.
    НЗОК е единствената институция, която плаща такса на НАП за администриране на публични средства. Това става ясно от одитния доклад на Сметната палата на Здравната каса за 2018 г. За периода 2014-2018 г. чрез "таксата" приходната агенция си е удържала 18.8 млн. лв. от здравни вноски, които гражданите си мислят, че се харчат за лечение.

  • Предоставяме на вашето критично и аналитично мислене статия от в. "Сега" без редакторската ни намеса :

    НАП подвела Горанов в официален отговор на депутат за подоходните данъци.
    Напълно неверни данни е предоставил финансовият министър Владислав Горанов в рамките на парламентарния контрол за броя на хората, заплатили данък върху доходите през 2018 г.

    На въпроси на депутата от БСП Димитър Данчев Горанов отговаря писмено в началото на октомври. Според тях 1 494 883 българи са декларирали годишен доход равен или по-малък от 6720 лв. за миналата година, което е равно на 560 лв. на месец - колкото е минималната работна заплата в момента. Те са платили общо 515 594 лв. подоходен данък. В същото време, според справката, 192 985 души са получили доход, надвишаващ 108 хил. лв., или повече от 9000 лв. на месец, а дължимият налог е 962 819 лв.

  • Парламентарния контрол от началото на емсец октомври ни предоставя с иформация за заплатените от НЗОК лекарства за редки болести през 2019 г. Данните до края на август сочат, че  НЗОК е заплатила 78. 65 млн. лв. Това става ясно от писменния отговор на министър Ананиев.
    Разходите на НЗОК  за лекарства за редки заболявания нарастват всяка година. През 2011 е бил над 27. 9 млн. лв., а през 2019 – над 114. 18 млн. лв.
    От началото на годината най-голям е разходът за лечение на Вроден дефицит на Фактор VIII – над 17 млн. лв. За медикаменти за Болестта на Гоше – над 10 млн. лв., над 5.8 млн. лв. за Дефекти в системата на комплемента, над 4.8 млн. лв. за болестта на бета таласемия и т.н. 

  • Д-р Димитър Петров е роден е през 1961 г. в Търговище. Завършил е Висшия медицински институт във Варна и има специалност по вътрешни болести. Д-р Петров е бивш Директор и подуправител на НЗОК, народен представител в 38-то Народно събрание. Той беше любезен да анализира и разкодира за нашите читатели механизмите за манипулация на информацията представена от здравните власти относно "отпуснатите" 200 милиона лева в повече за болниците през следващата година
    „Като начало терминът "отпуснати", често използван от настоящия министър на здравеопазването Кирил Ананиев, не само компрометира истината, но поставя под съмнение неговата компетенция като финансист и човек работил върху държавните бюджети дълги години.
    Бюджетът на касата на база на увеличението на минималната работна заплата, съответно на средния осигурителен доход, растежа на БВП и растежа на средната пенсия, би трябвало да доведе в приходната част едно увеличение между 350 и 400 млн. лв. Поне половината от това увеличение, както се знае, отива за болнична помощ. Така логиката ни подсказва, че това увеличение е независимо от намесата на министъра.
    За тези 200 млн, според мен личи отвсякъде как се прави пиар от двете страни - синдикати и съсловни организации. Те твърдят как, едва ли не те са извоювали тези пари, а министерството твърди, че ги е отпуснало, докато тези пари така или иначе трябва да отидат в тази система, даже според мен трябва и да са повече, ако не занижат приходната част на бюджета изкуствено.”

  • Онколози настояват за промени в клиничните пътеки (КП) за диагностика и лечение на рак на гърдата. Едно от предложенията на специалистите, представено на пресконференция днес, е за разделяне на КП – 193 за хирургично лечение на онкологично заболяване на млечната жлеза на две подпътеки – 193.1 и 193.2.
    Идеята е в едната да се включват всички биопсични хирургични интервенции, хистологична верификация, хормонален статус и HER2 рецепторен статус, доуточняване за HER2, както и стадирането на заболяването, а в другата - оперативните интервенции. Исканията на лекарите са изготвени на база на съвременните стандарти за хирургично лечение на онкологично заболяване на гърдата, обясни д-р Красимир Шопов, хирург в Клиниката по хирургия към УМБАЛ „Александровска" и съосновател на Фондация „Експерти срещу рака".

  • Националното сдружение на общопрактикуващите лекари (НСОПЛБ) предлага бюджета за Първична извънболнична медицинска помощ за 2020 г. да бъде повишен с 25 млн. лв. спрямо този за 2019 г. Това става ясно от становището на джипитата, изпратено до премиера, председателя на парламентарната комисия по здравеопазване, МЗ, МФ, НЗОК, БЛС и медиите. Според становище това предложение е изпълнимо при настоящата събираемост на здравноосигурителните вноски. „Настояваме в ЗБНЗОК за 2020 г. отново да се запише условието за недопускане на прехвърляне на средства от бюджета за ПИМП в други пера, което реципрочно се отнася и за останалите направления (СИМП, БП и др.), както и че резервът на НЗОК може да се използва и при наличен преразход в ПИМП. Отново заявяваме нашата позиция, че таксата за посещение при лекар (потребителска такса) трябва да е задължителна за всеки, и при условие, че дадена институция реши, че определени групи от хора трябва да бъдат освободени от нея, то същата следва да поеме този разход, който не трябва да е за сметка на изпълнителя на медицинска помощ“, пишат от НСОПЛБ.

  • Днес в България ставката за нощен труд се равнява на 25 ст. на час и е определена през 2007 г. върху минимална работна заплата от 180 лв. КНСБ и КТ "Подкрепа" организират национална подписка сред работещите в България за увеличение на  нощното възнаграждение. Настоява се и за промяна в механизма за изплащането на извънредния труд.  

     Над 400 000 души у нас полагат нощен труд. Исканията на синдикатите са за десетократно увеличение до 2.50 лв. на час и обвързването на нощния труд с минималната работна заплата в момента.През април миналата година КТ "Подкрепа" започна кампания за ограничаване на полагането на нощен труд. Световната здравна организация излезе със становище, че нощният труд трайно уврежда здравето на работниците и трябва да се ограничи, обясни при обявяването на кампанията Здравчо Здравчев, председател на Национална федерация "Техническа индустрия, наука, информатика" към КТ "Подкрепа".

  • Комплексният онкологичен център (КОЦ) в Шумен търси финансова подкрепа за закупуването на трети линеен ускорител. Това обяви доц. д-р Румен Габровски, началник на клиниката по лъчелечение в КОЦ, пред журналисти, предаде репортер на Радио „Фокус“-Шумен. Технологичното обновление ще позволи максимален достъп до най-съвременна технология на пациентите, чийто брой е нараснал двойно. „Наличието на болни е за 2,5 ускорителя. Претоварването на наличните два базови апарата ограничава сроковете за експлоатация. Скъпата апаратура е на половината от технологичния си живот и се изисква задължителен ъпгрейд на информационната и планираща система за окола 1,2 млн.лв. до края на 2019 година. Дошло е време, заедно с ъпдейта на настоящата апаратурата, да се достави и монтира и трети линеен ускорител“, каза доц. Габровски.

  • За здравеопазване са дадени 2 634 367 лв., когато започнахме да управляваме през 2009 г., през 2019 г. са 5 млрд. на година. Това каза премиерът Бойко Борисов в предаването „Тази сутрин“ по бТВ. „Продължаваме с начина, по който нито един от протестиращите или от съсловните организации, които идват при мен не казват, за здравеопазването отделяте малко пари. Никога не съм подвеждал медицинските сестри, че ще им увелича заплатите, с огромно уважение се отнасям към лекарите и медицинските сестри“, добави Борисов. Премиерът обясни, че в бюджета за следващата година са предвидени с над 300 млн. лв. повече. „Медицинските сестри в едни болници получават много добри заплати, върху тази основна заплата.

  • Очакваните 7000 души за протеста организиран от КНСБ, БАПЗГ, се оказаха около 200, но това не попречи по време на протеста да бъде обявено на мегафона "Сега сме само 5000". Няколко от нещата, които биеха на очи: всичко беше организирано в лилаво, нямаше табели с имена на лечебни заведения (каквито сме виждали на протестите по-рано тази година),
    по-голямата част от протестиращите предпочете да запази мълчание, когато бяха попитани от къде идват, медицински специалисти ли са и дали са присъствали на предишните протести.
    Също така въпреки полицейското присъствие имаше и частни охранители, които бяха оградили "подиума" с организаторите, така образувайки празен балон по средата на протеста, което принуди протестиращите да се изместят на улицата (може би за да изглеждат поне като 500 човека). 
    Гледайте краткото ни видео от протеста. Колко души можете да преброите?

  •  С бюджета за следващата година сме предвидили достатъчен ресурс за заплатите на медицинските специалисти. Това каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев по време на извънреден брифинг след среща със здравния министър Кирил Ананиев и медицинските специалисти при премиера Бойко Борисов, предаде репортер на Агенция "Фокус". "Ресурсът, който предвиждаме за финансиране на лечебните заведения за болнична помощ за следващата година е значително по-голям от този, който е сега. В това число този ресурс няма да мине през обем дейност, а през нови цени, които отразяват реалните разходи, в това число и разходите за труд в тези заведения. Оттам нататък този ресурс е достатъчен", заяви още Ананиев. Той посочи, че не може да каже на всички директори да даде 950 лв. - на тези, които са в кабинет и на тези, които са в интензивното отделение.

  • Трудно е да се определят приоритетите в социалната ни политика, особено ако такава липсва. 
    Министерство на труда и социалната политика предвижда  500 милиона лева от Европейския социален фонд през следващия програмен период да бъдат насочени за дигитално обучения, съобщи зам. министър Зорница Русинова. "Инвестициите в умения и цифровите компетенции на работната сила ще бъдат приоритет през следващия програмен период на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Преговаряме с Европейската комисия голяма част от средствата да бъдат насочени към програми за обучение.
    Очакванията ни са, че МТСП ще може да договори 4 млрд. и се надяваме една значителна програма, която да е на стойност поне 500 млн. лв. да бъде насочена към мащабни дигитални обучения. С бизнеса и синдикатите ще изготвин дигитални програми, които да са достъпни за работещите без да натоварват като ресурс и време допълнително работодателите", съобщи Русинова.

  • Отчетите за последните 3 месеца, които министерството на здравеопазването публикува сочат, че държавните лечебници отделят от 12 до 74% от общите си разходи за заплати на персонала. Става ясно още, че по-голямата част от държавните болници харчат над половината от приходите си за трудови възнаграждения.
    Справката се формира от инфрмация, предоставена от 66 болници, с над 50% държавно участие. В 46 от тях разходите за заплати са между 50 и 74%.

    Най-голяма част от парите си - 74% дават за заплати в Специализираната болница за рехабилитация в Марикостиново, последвана от болницата за рехабилитация по вътрешни болести в Мездра и МБАЛ "Рахила Ангелова" в Перник , която отделя 69% от приходите си.

Log in or Sign up