Сряда, Октомври 16, 2019

лечебно заведение

  • Близо 12000 жители в столичния квартал „Горна баня” нямат достъп до медицински грижи. Проблемът съществува от години. От районната администрация „Овча купел” коментират, че нито един лекар не желае да работи там, но причините затова не са известни. В кв. „Горна баня” няма нито един лекар, няма медицински център, поликлиника, няма нищо.

  • Изпълнението на бюджета за първите шест месеца на 2019 г. е в рамките на заложените параметри. За здравноосигурителните плащания – в ПИМП, СИМП и МДД изпълнението е на 50%, не се очертава недостиг на средства до края на годината, преразход или излишък. Това отбелязва председателят на Надзорния съвет на НЗОК Жени Начева по време на последното заседание на Надзора.

  • Правителството прие промените в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, с които се въвежда правилото, че лекарствен продукт не може да се продава на лечебни заведения на цена, по-висока от стойността, на която се заплаща с публични средства на днешното заседание, съобщиха от правителствената пресслужба.

  • НЗОК ще изплати надлимитната дейност на онези лечебни заведения, които са спечелили делата срещу Касата на последна инстанция и имат изпълнителен лист. Това решение взе Надзорния съвет на НЗОК на последното си заседание, преди лятната ваканция. Това обхваща 5 лечебни заведения, а останалите ще чакат отново съдът да се произнесе.

    Това означава, че реално НЗОК признава така наречената надлимитна дейност за незаконна и от тук нататък се отваря вратата на всяка една болница да претендира за плащанията. След като съдът постанови това за някои лечебни заведения, очакването е и всички други, които заведат дела, да ги спечелят , след като прецедентът вече е налице.

    Лимитите, които бяха въведени от бившия здравен министър д-р Петър Москов продължават да бъдат предмет на разгорещени дебати и така и не срещнаха одобрение. И няма и как да е иначе, след като лечебните заведения са оказали помощ на здравноосигурени пациенти, тя е била призната, но в крайна сметка се оказа, че това е било про боно, защото била извън плануваното.

  • Финансовите стандарти, с които се изисква държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове да утвърдят и да прилагат вътрешни правила за управление на задълженията, за удовлетворяване на кредиторите и за действия по предотвратяване предприемането на обезпечителни мерки срещу лечебното заведение, влизат в сила от днес, тъй като Наредбата вече е обнародвана в Държавен вестник.

    С Наредбата се утвърждават принципите и правилата на финансовото управление на лечебните заведения.

    Те трябва да извършват анализ всяко тримесечие на просрочените задължения, като той трябва да съдържа и мерки за погасяването им по приоритети. Това се въвежда с цел да се гарантира изплащането на трудовите възнаграждения и недопускане на увеличаване на просрочените задължения.

  • Сдружението на деца с онкохематологични заболявания отправиха заплаха за протест, ако не се решат проблемите с терапиите на непълнолетните лекуващи се от рак на кръвта. Организацията поиска промени в регламента за отпускане на медикаменти за малките пациенти. Те изпратиха писмо до МЗ и НЗОК със своите искания. Цитираме дословно без редакторска намеса:

  • В здравеопазването нещата вървят добре и отбелязваме положителен финансов резултат на всички лечебни заведения от над 1 млн. лв. Това заяви д-р Веселин Милев, председател на постоянната комисия по здравеопазване и социална политика в Столичния общински съвет (СОС) на брифинг, посветен на състоянието на общинските лечебни заведения.

    Създаден е много добър механизъм в Столична община за стиковане между изпълнителна и законодателна власт, допълни още Милев.

    Общо 9,2 млн. лв. е отпуснала Столична община за 2018 г. за дейности, които не се финансират от НЗОК. С тях се плаща лечението на социално слаби, бременни с прекъснати здравноосигурителни права и пациенти с диагнози, извън регламентираните по НРД.

    За 2018 г. от столичния приватизационен фонд са били преведени 5,8 млн. лв. за апаратура и ремонтни дейности. Най-много инвестиции са направени през 2018 г. в двете акушеро-гинокологични болници "Тина Киркова" и "Шейново". Закупени са последно поколение мамографи, ендоскопска апаратура, извършен е ремонт на родилна зала, хирургията на млечната жлеза и в мамологичния център, заяви още д-р Милев.

    Ремонтите се правят поетапно, за да има, пари както за реновация, така и за нова апаратура, обясни Милев.

    Близо 1 млн. лв. е отпуснала Общината за петте скринингови програми – на женска гърда, простата, щитовидна жлеза, бял дроб и миомна болест.

    „Съвместно със Столична колегия на БЛС приключихме профилактичните прегледи по детските ясли. Те се провеждаха от екипи, включващи 7 специалиста, които направиха високоспециализирани прегледи във 24-те ясли в столицата, като целта на прегледите е ранно откриване на най-често срещаните заболявания", каза още д-р Милев.

    Ще бъдат организирани и безплатни офтамологични прегледи със съдействието на организация „Шалом", които ще се извършат в Очна клиника на Александровска болница.

    Д-р Милев обеща, че през настоящата година, а и за следващия мандат, насоката на Столичния общински съвет ще бъде за развитие на доболничната помощ - дентални и медицинските центрове, както и в диагностично консултативни центрове.

  • Символично предаване на управлението в общинската болница „Свети Пантелеймон“ се състоя днес, съобщи Радио Пловдив. Пред екипа на здравното заведение заместник-кметът по здравеопазване на Пловдив Розалин Петков представи новия управител д-р Константин Сапунджиев и благодари на досегашния доц. д-р Петко Недев.

Log in or Sign up