Събота, Декември 07, 2019

Трансплантация

  •  

    В средата на ноември, Здравното министерство най-накрая обнародва измененията на наредба 2 от март тази година, с което трябваше да се разреши лечението на българи в чужбина да се заплаща от държавата и извън рамките на Европейския съюз. До сега съществуваше такова ограничение, което значително възпрепятстваше и болните възрастни и родителите на болните деца, най-вече заради факта, че Европейските болници избягват да приемат българи, за които ще плаща здравната ни каса, заради просрочените задължения от нейна страна.
    В изменените текстове навсякъде е добавена думата „ чужбина“ на мястото на „Страни членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария и в страни, с които Република България има сключени договори за това;“, с което се предполага, че българите ще могат да се лекуват навсякъде по света като например САЩ, Турция, Израел, Русия и тн.
    Да, да ама не.

  • Днес, 18 ноември 2019 г., се навършват 15 години от първата трансплантация на черен дроб в България. Малката Памела Пекова е първият пациент у нас с присаден черен дроб. Това се случва през ноември 2004 г., когато тя е едва на 7 месеца и неин донор става баща ѝ Пенко Пеков. Памела е с вродена липса на жлъчни пътища и за нея операцията е животоспасяваща. Тя се превръща и в символ на прогреса на българската медицина. Трансплантацията е извършена от проф. д-р Любомир Спасов и екипа на УБ „Лозенец“ с участието на проф. Масимо Малаго.

  •  

    По данни от Университетска болница „Лозенец“ към момента трансплантирания пациент се чувства добре и по отношение на него се провежда рехабилитационна програма. За да се уверя, във вторник, 12 ноември, лично посетих пациента с двама представители на пациентски организации в УБ „Лозенец“, за да се запозная със състоянието му. Човекът ни посрещна, самостоятелно се движи, без кислород, във видимо добро настроение, съвсем приятелски даже ни почерпи и кафе“, каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев по време на днешния парламентарен контрол.

  • Здравният министър Кирил Ананиев и представителите на съсловни и пациентски организации, водени от разбирането, че все повече български граждани се нуждаят от животоспасяваща органна трансплантация, а броят на реализираните у нас донорски ситуации за поредна година намалява, подписаха Меморандум за сътрудничество в рамките на Националната кампания в подкрепа на донорството и трансплантацията „Да! За живот!“.
    С подписването на документа организациите се съгласиха активно да си взаимодействат за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията. Общата цел е да бъде повишена осведомеността на обществото относно същността и значението на донорството и трансплантацията.

  •  

    Стартира Национална информационна кампания в подкрепа на донорството и трансплантацията у нас под мотото „Да! За живот!“. Активната част на кампанията ще продължи до 5 декември тази година.
    Според социологическото проучване на „Алфа рисърч“, представено  днес, повече от половината запитани твърдят, че никога не са срещали информация за трупното донорство и възможностите за трансплантации. Едва 35.2% от българите декларират съгласие да станат донор на органи при евентуален инцидент или злополука с фатален край. Аналогична е картината, когато въпросът се постави за съгласието близък починал роднина да стане донор на органи. 31.7% декларират подобно съгласие.

  •  И болница „ Лозенец“ и болница „ Св. Екатерина“ са лицензирани да извършват белодробни трансплантации. Това заявиха от здравното министерство, откъдето не дадоха категоричен отговор дали този тип операции вече ще се правят и в България.
    „И двете болници отговарят на изискванията на държавата, така че която и болница да успее да реагира, за нас ще бъде максимално добре”, коментира Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването.

  • Шанс за живот на общо петима души е дала 40 годишна жена, изпаднала в мозъчна смърт. Белодробна трансплантация е извършена от екип на Университетска болница “Лозенец”, ръководен от д-р Игор Тодораке от университетската болница в Хановер и проф. д-р Любомир Спасов.
    Тя е продължила около шест часа, а рецепиент е 70-годишен мъж с крайна степен на белодробна недостатъчност поради белодробна фиброза. В момента пациентът се намира в реанимация. Освен белия дроб, в УБ “Лозенец” са присадени и двата бъбрека.
    Пациент от листата на ВМА получава 

  • Днес Конституционнияд най-после ще разгледа по същество Конституционно дело № 17/2018 г. Същото е образувано по искане на 66 народни представители от 44-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на § 11, § 12, § 14, § 15, § 16, § 17, § 18, § 19, § 20, § 21, § 22, § 23, § 24, § 25, § 26, § 27, § 28, § 29, § 31, § 32, §§ 33, § 34, 35, § 36, § 37, § 38, § 39, § 40, § 41, § 42 и на § 43 след думите „1 януари 2019 г.“ от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. (обн., ДВ, бр. 102 от 11.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), като Преходни и заключителни разпоредби в частта от тях, които не са влезли в сила, и на законите, изменени и/или допълнени с частта, в която са влезли в сила.

  • Екипът на д-р Алесандро Гасбарини успешно е трансплантирал четири прешлена от гръбначният стълб, съобщи болонския Институт по ортопедия „Рицоли.
    Операцията е извършена на 77-годишен пациент, страдащ от хордом, вид тумор, който засяга костната тъкан. "Пресъздадохме гръбначния стълб на пациента, най-близък до естествената му форма. Това стана като възстановихме идеалната анатомия благодарение на костна трансплантация със структура, идентична на тази, която трябваше да премахнем поради тумора", каза Гасбарини. 

  • По време на честване на Световния ден на донорството, началникът на ВМА генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски представи реновирани зали и увеличени трансплантационни екипи в организацията на донорството.
    „Тази година се извършиха някои кардинални промени в организацията на донорството. Отделихме повече от милион и половина от бюджета си, за да реновираме операционните зали, в които се случва това чудо – в момента те са последна дума на технологиите, най-модерните в България. Разширихме трансплантационните екипи – вече не една, а две клиники участват в реализирането на донорските ситуации и на трансплантационния процес – Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология и Първа клиника по коремна хирургия“.

    По думите му, значитетелни средства от бюджета на ВМА са отделени за организиране на дейността по подбора и след това наблюдението на болните, които се готвят за белодробна трансплантация или които са преминали през такава в чужбина.

  • Броените дни на министър Кирил Ананиев, са реални броени дни за чакащите белодробни трансплантации. Преди близо месец в ефира на БТВ той каза: „Вижте, наредбата ще стане факт след броени дни, хайде да речем седмица или две седмици, в резултат на което задачата става вече ежедневна на тези две институции и аз ще следя много стриктно това изпълнение.“. (става въпрос за наредба 2, която да уреди финансирането на редки заболявания вкл. и трансплантациите). Тогава здравният министър обеща още да подпише наредбата веднага след като мине общественото обсъждане и да възложи на институциите влязат във връзка с редица извъневропейски трансплантационни центрове, като такива има и в Щатите, има и в Русия, Украйна, Беларус, Турция.

  • Нови четири трансплантации се извършиха в страната. В навечерието на Европейския ден на донорството в УМБАЛ „Св. Марина - Варна" беше реализирана 13-тата за тази година донорска ситуация. Благодарение на решението на близките на изпаднал в мозъчна смърт 53-годишен мъж бяха дарени и трансплантирани органи на четирима души.
    В УБ „Лозенец" успешно са присадени бъбреци на 58-годишна жена и 50-годишен мъж. Нова възможност да живее получи и 56-годишен мъж, на когото в същото лечебно заведение беше трансплантиран черен дроб.

    Поради липса на съвместимост с подходящ реципиент в България, сърцето е предложено по линия на Евротрансплант и е предоставено на нуждаещ се пациент от болница в Берлин, Германия.

  • Изложба под надслов „Да дариш живот“ бе открита до лятното кино на НДК в София. Тя включва 26 проекта на студенти от бакалавърска програма в НБУ и е част от информационната кампания в подкрепа на донорството, организирана от фармацевтична компания Астелас България в партньорство с Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, Нов български университет (НБУ) и Българското дружество по нефрология. Инициативата се реализира по повод Европейския ден на донорството, който се отбелязва на 12 октомври.

  • Повече пари в бюджета на здравното министерство за следващата година е поискал министър Кирил Ананиев. Идеята е с тях да се финансират трансплантациите на българи в държави извън ЕС. Последната донорска ситуация е от вторник. Близките на 43-годишен мъж, изпаднал в мозъчна смърт, решили да дарят органите му.
    Проф. Никола Владов комнтира за БНТ: Има 1 екип, който отпътува за Силистра със самолет на ВВС. Кацнаха във Варна, от Варна с линейки и с полицейски ескорт отидоха в Силистра.
    Бъбреците са трансплантирани на двама 47 - годишни мъже в болница "Лозенец", а черният дроб е присаден на 36-годишен мъж във ВМА. Реципиентът беше в много тежко състояние. За наша радост състоянието му е стабилизирано - екстубиран е, контактен е, адекватен е и започваме да го захранваме, да го раздвижваме вече в реанимация.Това е 12-тата донорска ситуация у нас от началото на годината.Трябва да има по-добра координация и повече сърцати хора, като колегите от силистренската болница, които да търсят донорите и да ги предоставят за трансплантация.
    В Националната програма за стимулиране на донорството, която се очаква да бъде приета в близките дни, са заложени мерки за стимулиране на лечебните заведения и координаторите по донорство.

  • Блиц контрол септември 2019. Министърът, към когото са отправени най-много въпроси - Кирил Ананиев отговаря относно трансплантационно лечение на български граждани извън територията на страната:

    Проектът на Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията (2019 - 2023 г.) обхваща всички видове органна трансплантация за български граждани в България, независимо от тяхната възраст и предвижда мерки за идентифициране на всички потенциални донори.В този смисъл чернодробната трансплантация за деца може да бъде провеждана на територията на Република България при наличието на подходящ донор, включването на българския пациент в списъка на чакащите в България и при спазване на всички изкисквания за качество на здравните грижи във всеки един етап на трансплантацията – предтрансплантационна дейност, трансплантация, следтрансплантационни изследвания, наблюдение и лечение на реципиентите.

  • Днес се състоя протест през вратите на министерство на здравеопазването. Инициативата не е новост. Миналата година (без)действията на здравното министерство по отношение на органните трансплантации у нас вдъхновиха серии от протести. Кирил Ананиев беше дал думата си, че ще помогне на нуждаещите се от трансплантации българи.
    Година и половина по-късно, хората които повярваха на министъра вече не са сред нас, а оживелите са трансплантирани в чужбина.
    Изглежда има начин да се направи ефективна Националната трансплантационна система. Стига да се работи по нея. Изобщо.

  • Асоциация Пулмонална Хипертония аларамира не за първи път за некачествената трансплантационна система у нас.
    На 18 септември сдружението ще рестартира битката за кислород с безсрочни протести пред Министерство на здравеопазването.
    Протестиращите ще настояват за оставката на здравния министър Ананиев, заради бездействието и немърливата работа по Националната програма за донорство. 

    До момента реално нито един българин няма шанс да бъде трансплантиран с бял дроб според правото му да живее, регламентирано в Конституцията, заяви председателят на сдружението Тодор Мангъров по време на пресконференция в БТА с мотото "Здравен емигрант". Мангъров поясни, че четирима пациенти, чакащи за белодробна трансплантация, са се спасили, като са емигрирали. Пациентите, които чакаха здравния министър да ги спаси, починаха, отбеляза той.

    През 2017 година изтече договорът на България с Университетската болница във Виена, който не беше подновен. "Има един единствен трансплантиран пациент с бял дроб, но това е някаква форма на инцидентност.

  • Има ли Национална трансплантационна система у нас?
    Министерство на здравеопазването предлага кръстосаното донорство ( при което една двойка роднини разменя орган с друга двойка проднини, когато има по-голяма съвместимост)  да се реализира в България, като стратегия за оптимизиране на Националната трансплантационна система.

  • „Решението на Австрия да спре белодробните трансплантации на чужденците беше очаквано за специалистите. Жалко е, но не е изненадващо“, заявява проф. Генчо Начев, директро на УМБАЛ „Св. Екатерина“.

    След конференция в Истанбул се приеха доста сериозни мерки срещу т.н. трансплантационен туризъм и търговия с органи, уточни той.

  • България проведе успешни преговори и успя да се присъедини към Споразумението за сътрудничество FOEDUS ЕОЕО IT портал, съобщиха от пресцентъра на здравното министерство.

    Целта на платформата, финансирана от Европейската комисия, е да създаде рамка за осъществяване на бърз и ефективен обмен на информация между страните по споразумението в случаите на излишък на органи или търсене на органи за пациенти, които са в състояние, застрашаващо живота им.

Log in or Sign up