Неделя, Август 25, 2019

НЗОК

  • В началото на 2018 година избухна скандал по повод писмо на тогавашния управител на НЗОК, проф. Камен Плочев до Народното събрание, в което се иска допълнителна субсидия за погасяване на задължения към фондове в ЕС общо в размер на 271.2 млн. от които 133 милиона от тях са в просрочие. Заради изнесената информация и твърдейки, че не е вярна министър Ананиев поиска оставката на Плочев и след няколко месечно заболяване и намеса на премиера Борисов я получи.
    В последствие проверката установи, че изнесената от Плочев информация е вярна. Нещо повече, тя е била известна 6 месеца по-рано и обсъждана в НС на НЗОК(когато Управител е все още д-р Глинка Комитов, а Председател на НС на НЗОК бъдещият министър Ананиев), но въпреки това не е предвидена в бюджета за следващата година.

  • Здравното министерство регламентира възможности, при които на пациентите може да бъдат поискани пари в болниците.
    "Съществена промяна от това няма да настъпи, те и сега действат тези текстове. Тази поправка почти не засяга темата със заплащането", заяви председателят на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров.

  • Публикуваме статия на Антон Гицов, в. Земя :

    У нас непрекъснато никнат частни болници, които не биха просъществували, образно казано, и ден, ако не се закачаха на хранилка към Здравната каса

  • Министерството на здравеопазването преведе на Националаната здравна каса заявените трансфери за потребителската такса при семейните лекари. Това съобщи ресорното ведомство.

  • Днес в Националната здравноосигурителна каса  бе подписан осмият за системата Колективен трудов договор между институцията и двата официално представени синдиката – Национален синдикат на административните служители "Подкрепа" и Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ. 

  • "Ще регистрираме синдикат на българските медицински специалисти, така че да можем сами да се представляваме, а не да сме зависими от синдикати, които защитават правата и интересите не на работещите, а на работодателите." Това каза уволнената медицинска сестра Мая Илиева по време на протеста пред Министерството на здравеопазването в София, предаде БГНЕС.

    Той започна по-рано днес от болницата, от която беше уволнена Илиева, премина през министерството на здравеопазването, и завърши пред КНСБ, където протестиращите поискаха оставката на д-р Иван Кокалов, но вместо това бяха поканени на разговор.

  • На 15 август 2019 г. проф. Ханс Хенкес, който е в топ три на най-добрите неврорентгенолози в света, ще гостува в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Поводът за посещението на знаменития професор е извършването на изключително тежки операции, които до момента не са се състояли у нас.

    Заедно с доц. Станимир Сираков, единственият сертифициран български неврорентгенолог, проф. Хенкес ще се опита да помогне на двама български пациенти с гигантски мозъчни аневризми. Случаите, които той и доц. Сираков ще се опитат да разрешат, са толкова сложни, че в противен случай тези болни трябваше да бъдат изпратени за лечение в чужбина.

  • На 31.07.2019 г. се проведе съвместна среща на всички болнични асоциации в България. Представители на Асоциация на Университетските Болници, Българска Болнична Асоциация, Национално Сдружение на Частните Болници, Национално Сдружение на Областните Многопрофилни Болници, Сдружение на Общинските Болници в България, обсъдиха на извънредна среща ключовата за здравеопазването тема за финансово обезпечаване на реформата на здравноосигурителния модел, който функционира у нас.

  • Изпълнението на бюджета за първите шест месеца на 2019 г. е в рамките на заложените параметри. За здравноосигурителните плащания – в ПИМП, СИМП и МДД изпълнението е на 50%, не се очертава недостиг на средства до края на годината, преразход или излишък. Това отбелязва председателят на Надзорния съвет на НЗОК Жени Начева по време на последното заседание на Надзора.

  • От АИКБ предложиха да се въведе период на изчакване от няколко дни, в които болничните не се заплащат нито от работодателя, нито от държавното обществено осигуряване.

    В момента осигурителят плаща за първите три дни болнични 70% от дневното възнаграждение. От години обаче бизнесът иска това да отпадне.

    "Темата е стара и много сме дискутирали по нея. Тя цели да реши един стар проблем, който възникна по време на финансовата и икономическата криза, когато държавният бюджет и бюджетът на НОИ бяха на голям дефицит", коментира изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България - Добрин Иванов.

  • Ще се модернизират и обновяват спешните отделения, центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали. Това заяви министърът на здравеопазването - Кирил Ананиев, в отгоров на въпроса „Предвижда ли се препоръчаното от ЕК изграждане на обекти за достъпни първични здравни грижи, включително и дългосрочни?“

    За подобряване на достъпа до здравни услуги и специализирана медицинска помощ на пациенти в спешни състояния, продължава изпълнението на проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“, финансиран по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014–2020 г., чрез който ще се модернизират и обновят спешните отделения, центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали.

  • „Ще се търсят ли решения на проблема с непропорционалното финансиране на болничната и извънболничната помощ“, това попита доц. Джевдет Чакъров, депутат от ДПС, днес по време на парламентарния контрол. В отговор на това, министърът на здравеопазването Кирил Ананиев отговори, че са предприети нормативни промени, относно преодоляване на диспропорциите в потреблението.

  • „Родителите на деца с онкохематологични заболявания няма да се занимават повече с подаването на документи. Това ще се случва на ниво болница – НЗОК“. Това каза здравният министър Кирил Ананиев по време на парламентарния контрол днес в отговор на питане от проф. Георги Михайлов, депутат от БСП. Въпросът на депутата беше: „Какви конкретни мерки се предприемат от НЗОК, за да може действително лечението на децата да бъде облекчено“.

  • Всеки втори човек с диабет у нас не постига ефективен контрол на заболяването си, а 60% от публичните средства за болестта се изразходват за лечение на усложненията му – микросъдови и макросъдови, засягащи сърдечно-съдовата и нервната система, бъбреците, очите и т.нар. „диабетното стъпало“. Около 38% от хората с диабет не знаят, че са носители на болестта, а отделно от това 7% от общата популация попада в категорията на хората с предиабет, но те остават скрити за здравната система - не се откриват навреме, спрямо тях не се прилагат никакво наблюдение, нямат препоръки и назначение от лекар и в повечето случаи не след дълго попадат в категорията на диабетиците.

    А заболяването е сред най-ресурсоемките – всяка година то поглъща около 550 млн. лв. по данни на Световната диабетна федерация IDF.
    Тези данни бяха представени на медиен семинар, организиран от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharМ). По време на форума водещи специалисти – ендокринолози, фармакоикономисти и представители на пациентския сектор с особена острота поставиха въпроса за липсата на Национална диабетна програма. За повечето запознати темата не е нова – повече от десетилетие тя се появява периодчино не само в специализираните медицински среди, но и в публичното пространство като цяло.

  • България е сред европейските държави с най-добър достъп до нови терапии в лечението на диабета. Това каза професор д-р Цветалина Танкова - член на Експертния съвет по ендокринология към Министерство на здравеопазването.

  • Болниците са получили с 68 милиона 962 хиляди и 689 лева по-малко от планираните за полугодието разходи. Общата сума по бюджета за първите 6 месеца на годината е била милиард и 8 милиона лева, а разплатените от НЗОК пари са за малко над 939 милиона лева. Това означава, че отблокираната след намесата на премиера Борисов сума от 50 милиона лева от резерва на НЗОК, с която да се увеличат заплатите на педиатрите и медицинските сестри не е била усвоена. Болниците не само не са получили увеличението, но дори са получили с 18 милиона лева по-малко от планираното.
    Тази ситуация не е неочаквана, а най-вероятно е била планирана. Известно е, че се достигна до някакъв предел на хоспитализациите, като цяло, а въведените лимити по легла и отделения допълнително ограничи възможностите от началото на годината.

  • НЗОК ще изплати надлимитната дейност на онези лечебни заведения, които са спечелили делата срещу Касата на последна инстанция и имат изпълнителен лист. Това решение взе Надзорния съвет на НЗОК на последното си заседание, преди лятната ваканция. Това обхваща 5 лечебни заведения, а останалите ще чакат отново съдът да се произнесе.

    Това означава, че реално НЗОК признава така наречената надлимитна дейност за незаконна и от тук нататък се отваря вратата на всяка една болница да претендира за плащанията. След като съдът постанови това за някои лечебни заведения, очакването е и всички други, които заведат дела, да ги спечелят , след като прецедентът вече е налице.

    Лимитите, които бяха въведени от бившия здравен министър д-р Петър Москов продължават да бъдат предмет на разгорещени дебати и така и не срещнаха одобрение. И няма и как да е иначе, след като лечебните заведения са оказали помощ на здравноосигурени пациенти, тя е била призната, но в крайна сметка се оказа, че това е било про боно, защото била извън плануваното.

  • Животоподдържащо и без аналог в България лекарство за пациенти с лупус и ревматоиден артрит липсва в аптеките у нас от края на миналата година. За това сигнализираха от Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България. Фирмата производител не е спазила законовия срок от 18 месеца да информира Изпълнителната агенция по лекарствата, че спира производството му и чак тогава да го изтегли от позитивния списък, за да има възможност агенцията за предприеме мерки, посочват от пациентската организация.

    "Вече повече от 6 месеца хиляди пациенти не могат да си купят лекарството „Резохин“, което се приема като поддържаща всекидневна терапия при лечение на лупус и ревматоиден артрит", разказва Боряна Ботева, председател на Управителния съвет на Организацията на пациентите с ревматологичи заболявания в България.

  • Новият здравен модел, който министърът на здравеопазването Кирил Ананиев представи на Кръгла маса, провела се на 15.07.2019 г. възбуди множество въпроси, чиито отговори оставят висящи във времето. Моделът предвижда демонополизиране на Здравната каса при запазване на вноската за здраве от 8%. Намерението на Ананиев да вкара ред в здравния сектор у нас чрез въвеждане на конкуренция няма да се осъществи веднага, а след години.

    ananiewhijodeputa

     

     

     

    "Това е само една концепция, в която няма разчети кое колко струва", презастрахова се от крайни срокове Ананиев.

  • Българският лекарски съюз излезе със становище относно представения в началото на седмицата от Кирил Ананиев нов модел на здравното осигуряване. Според съсловната организация е недопустимо изборът на пациентите да избират кой да ги лекува, да бъде заменено с това кой да финансира лечението им.

    "Това е голямо постижение, че преди 20 години пациентите си избираха и си избират към настоящия модел лекар и лечебно заведение, в което да се лекуват. Ако този здравноосигурителен модел влезе в сила, те ще избират фонд, защото този фонд може пък на мен да не ми предложи договор. Към настоящия момент аз имам договор с НЗОК и съответно пациентска листа, но ако образно казано НЗОК се наруши, не бих казал, че ще има същата съпоставка. На практика тези пациенти, които не са в моята листа, те ще бъдат в листата на някой друг общопрактикуващ лекар, който ще има договор или няма да има с фонда, който пациентът е избрал", коментира д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на УС на БЛС.

Log in or Sign up